Медено

Месихме, бъркахме, точихме, изрязвахме, редихме, пекохме, мазахме и украсявахме. Докато направим от меденките на Джули меденките на Дани и Роси.

Супена лъжица Коледа и настроение колкото поеме

Коледа при мама. Коледа у дома. Където и коричката твърд хляб се топи като захарен памук. И снегът вали по-меко и студът щипе бузите, но някак закачливо...
Където сутрин на масата ме чакат топли бухтички, поръсени с пудра захар, а кафето отдавна е прескочило оградката на кафеварката и се е забълбукало...
Където дъските на пода кокетно поскърцват. Трябва на пръсти да вляза и да оставя подаръка си до кротко похъркващия Миш, без да прекъсна съня му.
Където малкият четиригодишен шушончо ми нарисува :"Две слънца. Едното по-голямо да те топли повече"

"Лисица, в която има небе"

и "Цвете, което е зелено, защото още не е разцъфнало".

Където има кой да ми подаде дебела, дебела игла, за да нанижа филцовите топчета в зимен гердан.

И без да имам точната рецепта, си мисля към 2 през нощта, че и тази година Коледата беше по своему очарователна, с вкус на тиква и захар, сладки приказки на чаша червено вино, непроменени приятели Слава Богу и непроменени уви!, 38,4 градуса температура, лоша кашица, френски течен шоколад, премълчани упреци и непотърсени съвети, малко смях, много целувки, топло край камината и студено по върховете на пръстите, един прекръстен на Зоро Сашо, пръснати играчки и неизядени лакомства, много "Как се сещаш" и малко "Престани", много цигарен дим и малко възпитание... а мокрото по домашните пантофи, които палаво и набързо изминават разстоянието между къщите, никак не ми е неприятно.

Шопингтерапия, рокфор и торба с чуденки

Какво може да ти се случи в мола:
Ако не ти дават да се разхождаш с топка в мола-да я скриеш под якето. Нищо, че ще изглеждаш като бременна в 6 месец, а си обикновено момченце в 4-и клас. Все едно ще риташ футбол в кинозалата?!!!

Да чатиш-защото се детектват 13 мрежи, 8 от тях секюрити.

Да ядеш пица с рокфор за закуска, виенско кафе и минерална вода - задължителна за шоп-спринта, който си си предвидил за днес.

Да те интервюират за фрог нюз и ти да говориш глупости за финансовата криза и как все още не я усещаш; да излезеш пълен егоист, защото се оказва, че миналата година си отделил по-малка сума за коледни подаръци на много хора, а тази – по-голяма сума за подаръци за самия себе си; да се чудиш дали си излязъл добре на снимките.

Какво може да ти се случи в ЦУМ?
Да попиташ къде е тоалетната и бабите от щанда на Викторинокс да ти отговарят, че за без пари не казва!@?!
Да решиш, че другаде ще са по-любезни, а секунда след това да се сблъскаш с табелка „Тук не е информация”.

Какво може да ти се случи на излизане от София:
Дебил да ти крещи по средата на пътя – „Защо влизаш в моето платно не виждаш ли, че съм се засилил?”
Да те изпрати табела, точно под табелата за край на София, с огромен син надпис- „Сбогом селяни и не се връщайте повече”.

A вечерта, след много емоции и още повече движение, да пиеш топъл чай с приятели, докато навън е снежна буря.

Топла Бъдни вечер на всички, проявили завидна оригиналност и творческа мисъл!

А също и

Таралежче албинос

Всички знаят колко обичам необичайните (да не се бърка с необичаните) неща. Ако не знаят - вече знаят. Ровейки се из блоговете попаднах на тази снимка. Не е ли най-сладкото и уникално нещо?!-бебе таралеж албинос със сладко любопитно носле. Игличките му са бели - като наваляни от сняг или наръсени с ванилова захар. Няма как да не е чистник с тази бяла премяна.
Стоя сама в огромен апартамен със син диван и червена кухня. А тази малка бяла живинка, която се побира в човешка шепа, ме впечатли много повече.

Вкуснотии от каруцата

Менюто ми видя бял свят, което ме прави много щастлива. Предложих да го направя и се гмурнах в приключението, без да осъзнавам ясно колко време ще ми отнеме. Всъщност благодаря на нашите приятели, че ни се довериха и че добавките и корекциите им все пак имаха край :) И на мама Габ също-тя си знае :)

За тези, които бързат да хванат червения химикал (или поне да натиснат клавишите)-да!, думата е вкусНотии. Дума вкусотии в правописния речник няма. Факт!

Тирилим-пом-пом....

Снежинки

Как да си направим снежинки, без да прахосваме ролки хартия...

Виртуални упражнения с ножицата. Това е моето некойзнаеколкосполучливо творение :)

"Това старо усещане за тягостното пространство между масата и печката. Само че в студентските ми години печката беше с електрически реотан и някак много повече „нагряваше” и „напрягаше” нещата. А сега е тип духалка...
И съм на работа дори... И въпреки това усещането е също. Че съм капсулована между монитора на компа и горещия въздух, издухван от електрическия уред. И чета неща за вдъхновение. И преди четях... я книги, я лекции... И бързо ми омръзваха, и просто гледах в нищото, което още повече ме изморяваше. И сега чета, и пиша, и пак бързо ми омръзва. Въпреки че Селинджър по принцип е интересен. Обаче не и да пишеш биографична статия за него. И то за енциклопедия. Звучи сухарско, но не е съвсем.
Увлича ме чукането на клавишите. Дори мога да кажа, че в момента съм зависима от него. Мога и да тракам глупости, но ако спра този монотонен ритъм, сигурно ще се пръсна. Както и вчера, може би имам нужда просто от чист и свеж въздух. Чашата вино не оправи нещата. Напротив замота ми главата още повече.
Та идеята е, че печките понякога не са добър приятел. Заграждат те и навлизат в личното ти пространство.
А аз продължавам да нямам теза за нещата. Поради което липсва и любопитното интересно заключение. Което винаги идва изненадващо."

...разбих пространството с остатъка от платената ми отпуска. Ще работя за заплата чаааааак догодина.

Да усетиш, че си жив

В неделя, 14 декември, Радио "Атлантик" и електронното списание „Аз жената“ проведоха първия благотворителен базар в подкрепа на кампанията “Българската Коледа”. Партньор на инициатвата беше и Националният дворец на културата, който предостави търговската площ безвъзмездно. Мотото на благотворителния базар беше "Купи на символична цена и подари надежда на дете в беда".
Много слушатели на Радио "Атлантик" се отзоваха на поканата и донесоха нови и добре запазени вещи. Фиксирани цени за продажба нямаше, всеки купувач преценяваше сам колко пари да дари в замяна на артикула, който си е харесал. В кампанията с ръчно изработени сувенири и рисунки се включиха и UnicusBulgaria - сайт за уникални творения.
Лара Береану и дъщеря й Бернарда донесоха екипа за ски на Бернарда и купиха сувенири.

Сървайвърът и “Мистър Менхънт България 2006” Али Алиев дойде в компанията на красавицата Екатерина Дунева, “Мисис България Свят 2007”, и се сдоби с книгата „Бележити учени“ и красива кукла, която обеща да подари на любимата жена. Аксиния и Жорж от Star Academy си купиха детска книжка, бижута и украса за дома.

Събраните средства от коледния базар ще бъдат предоставени на кампанията “Българската Коледа” за лечение на болни български деца. Дрехите и обувките, които не бяха продадени, ще бъдат дарени на фондация "Екип" в полза на домове за възрастни хора и сираци.

„Базарът беше много успешен, хората ни поздравяваха за добрата инициатива и смятаме да го превърнем в ежегодно събитие“, каза Даниел Михайлов, програмен директор на Радио "Атлантик" и водещ на сутрешното шоу „На Закуска с Даниел“.

Нареждам малката си сергийка...

Първата ми посетителка, която грабна два ангела хранителя, които дори не успях да снимам, и ръчно правена книжка с мъдрости.

Аксиния се възхити от флора любимеца, надълго и нашироко обяснявах как Да, наистина това нещо вътре е живо и расте. Е, честита нова украса за мобилния :)

А това е любимата ми гостенка от базара. С тъмнокосия ангел хранител (Есен) дори си приличат. Много се харесаха още от пръв поглед.

Гривната също си намери нов собственик, Пролет стана ангел хрнител на бебе в количка, картички и рисунки ще поздравят някого по празниците, Баби Яги, обеци, кокосовата купа... и още ред непреброени се трансормираха в парична помощ, пусната в червената кутия. Помогнахме за останалите дрешки и сувенири. Натоварихме ги в колата, а днес вече са успешно предадени във фондация "Екип", които ще ги разпределят по различни домове за деца.

Топла Коледа ви желая!

ЗА КЪПИНИ

Никой по алеята, и нищо, нищо освен къпини, къпини от всяка страна, повече от дясната дори, една алея с къпини, която се спуска на извивки, а едно море някъде към края й, се надига. Къпини
големи като върха на палеца ми и безмълвни като очи, абанос в живия плет, натежал със синьо-червени косове. Разплискват ги по пръстите ми. Не съм молила за такова кръвно родство; несъмнено ме обичат. Подреждат се в бутилката от мляко, като се сплескват отстрани.
Гарвани летят над мен на черни, неблагозвучни ята - късчета изгоряла хартия се вият във ветровитото небе. Техният е единственият глас и той недоволства, недоволства. Въобще не мисля, че морето ще се появи. По високото зелени морави блещукат, запалени сякаш отвътре. Стигам до храст къпини, толкова са презрели, приличат на мухи. Провиснали синьо-зелените си коремчета, а крилцата им образуват плътна завеса. Къпиновият меден празник ги е омаял; те вярват в рая. Един завой още и къпините свършват.
Единствено следва да се появи морето. Измежду два хълма внезапен вятър просмуква тялото ми, като изплющява измамното си пране в лицето ми. Тези хълмове са прекалено зелени и сочни, за да са вкусвали някога сол. Следвам козята пътечка между тях. Последен завой ме отвежда до северният им склон, а той е червеникава скала с изглед към нищото, нищо освен огромно пространство от бели и оловно-сиви светлини и грохот сякаш майстори на сребро коват ли, коват неподатлив метал. (С. Плат)
За пръв път слагам златно, харесва ми как стои.
За пръв път косата й е ярко оранжева, очите - сини, а бузките с аромат на шоколад.

Винаги има първи път :)

Подари надежда на дете в беда

За пръв път тази година се регистрирах за участие в благотворителния базар на Българската Коледа. Събитието ще се се случи в НДК, в неделя (14.12). Поради провеждането и на традиционния коледен базар в двореца по това време и респективно заетата площ, ще бъде разделено в две часови зони - 11-13,30 и 13,30-16 ч. Записах се за следобеда. Ще изложа мои неща, изработки на някои от авторите от сайта и продукти от някои фирми, с които също работим. Предполагам организаторите са се погрижили за медийното отразяване на събитието, аз лично също поканих журналисти от голям ежедневник. Нека повече хора разберат, че за болните и изоставени деца на България трябва да се грижим и ние самите, всеки, аз и ти, и те, и съседът отсреща, и жената, която засичаш всяка сутрин в трамвая, че дори и шофьорът, който те изпреварва неправилно. И че това не е ТЕжест. А е жест, случване, изпълнено с много топли чувства, с жар, със сладка болка дори, с парене под лъжичката, с пеперуди в стомаха (но други, не от влюбените), с хлъцване... И така увлечена, някак започвам да усещам коледния дух. Не го усетих, когато рисувах коледните картички, колкото и да ми се искаше, нито докато гледах блестящите златни топки за елхата, в топлото мляко с мед и канела също го нямаше-проверих, надникнат на дънота на чашата чак. Но сега го усещам - по върховета на пръстите си, по напрежението и гъделичкащата припряността, по импулса, който се завихря вътре в мен и излиза под формата на Бррррр.
Ако някой има ръчно изработени красоти, или ненужни нему, но в добър вид дрехи, обувки, книги т. н., може да се присъедини. Ето и повече информация - http://www.bgkoleda.bg/. Аз също съм насреща.

Comedy and tragedy

За една актриса бяха подарък. Но щом си махнат маските, се виждат усмихнати лица. Сълза (tragedy) има стъкче момина сълза на роклята... а Смях (comedy) - сребристи снежинки.

Оказа се, че известните лица от театралния подиум купонясват качествено. Но за това ще разкажа някой друг път.

След като още един български талант помъдря с една година, след като повървяхме пеша на прибиране от една оригинално подредена къща, след като не успяхме да погалим котето от полуразрушената мръсна къща, а вятърът ни зачерви ушите, се порадвахме на шизоарта на майсторите в нашия апартамент.

Истина или не?

Понеже бяха пролетни температурите- и пролетната салата хапнахме.А коледничето с цвят ми показва, че идва светъл празник.

На кой да вярвам?

Предай нататък

Научавам за верижната игра и вземам идеята назаем от molif .
Играта се казва Pay it forward (Предай нататък) и е съвсем простичка. Те винаги хубавите неща са елементарни, както и решението на най-сложните проблеми.
Първите петима души, които оставят коментар под този текст, ще получат подарък, ръчно изработен от мен в срок до една година (като се знам каква съм нетърпеливка ще е доста по-бързичко). Те се задължават да продължат играта, като направят същото нещо, т.е. предадат нататък с тяхна тема, подаръци и т.н.
По принцип не съм привърженик на верижните игри и редовно въпросително повдигам вежда, когато някой приятел ме спами с историята на влюбена принцеса, чието писмо трябва да обиколи света. Но Предай нататък малко бяга от този модел... не само по тъчлинията, но и с високи токчета по паветата.