15 август, 2016

6 начина понеделникът ти да стане още по-гаден

Някакви изтрещели оптимисти разпространяват разни фрази, че трябва да се усмихваме в понеделник, че той е единственият такъв ден в седмицата и че какъвто си го направиш сам, такъв ще е. Абе, яяяя....

Понеделник си е гаден ден, откъдето и да го погледнеш. Освен ако не го погледнеш от ъгъла, от който това е първият ден на отпуската ти. Но колкото и да е гаден, винаги има начин да стане още по-гаден. Имам 6 лопати, с които може да продължите да копаете и под дъното. Ето ги - за доказателство.

1. Събуждаш се и си в цикъл. Бикините ти (да, точно френската дантела) са омазани, протекло е и на чаршафа. И понеже последния път, когато сменя спалното бельо, забрави да сложиш протектора, дори и на матрака има тъмночервено петно. Почти си убедена, че ти се усмихва и ти намига с малкото си кърваво оченце...

2. Или пък си мъж и се събуждаш с егати яката ерекция... Направо ще избухнеш. С полуотворени очи протягаш лява ръка към половината от леглото, където по принцип спи гаджето ти, винаги готова за секс или поне за свирка... Обаче хоп! - точно днес е излязла по-рано за работа и дори не си я усетил. Топките ти буквално ще се пръснат, докато четеш бележката й - "Мило, няма мляко, а и мюслито свърши (на свърши направо изпитваш физическа болка). Излизам по-рано за работа, за да закуся навън". Добре дошъл в понеделника!

3. Няма вода в половината град. Бледата ти надежда, че в понеделник сутрин из столицата няма да бродят неизкъпани хора или такива, които са се облели с канчета, минава, проблясва и остава прашинка в историята. Точно в този понеделник ще ти се наложи и да идеш на работа с градския транспорт. Чудесна възможност да опознаеш още една от лудостите на Наполеон - държал съпругата му да не се къпе по една седмица, преди да дойде при него, за да усетел истинския аромат на жена. Е, сега да заповяда в софийското метро, да се надруса с аромати!

4. Скобите по принцип са приятно нещо. В скоби можеш да сложиш настроението си, когато пишеш текст и всички да разберат какво точно имаш предвид (смее се). Но когато става дума за скоба на гумата на колата - вече на никого не му е смешно. Или още по-лошо... Малък, гаден паяк е бродил по улиците през нощта и е вдигнал колата ти. Сега ламаринената ти калинка седи на наказателен паркинг, а ти закъсняваш за работа. Разбира се!

5. Снощи яде таратор с много чесън, нали? Или шкембе с чесън? Или пък чесън с чесън. И днес никакви пасти за зъби и води за усти не са способни да премахнат аромата на алицин. Да, така се нарича това миришещо нещо.

6. Снощи слезе ли да пийнеш бира с приятели пред блока? Слезе?! А какъв е тоя капитан Петко войвода сега в леглото ти? И ти не помниш. Повдигаш леко чаршафа, за да се убедиш все пак, че е жена. Жена е. Но определено се чудиш как си пропуснал да видиш вечерта този засукан мустак, който си е отгледала. Да се събудиш с непозната, грозна жена в леглото си в понеделник и да не помниш друго, освен че слизаше по стълбите надолу уж само за по една биричка...

Туй то!


27 юли, 2016

Не твърде много земя, но и не твърде много небе...


Променяме се от мига, в който се родим - расте ни косата, променя се цветът на очите ни, появяват се зъби, зъбите падат, после порастват нови, издължаваме се, натежаваме... И въпреки това промяната е едно от нещата, на които най-трудно се решаваме. Не ни харесва работата, но стоим. Оплакваме се от малката заплата, но не си искаме повишение. Всеки ден цъкаме срещу огледалото, гледайки паласките, но не тръгваме на фитнес...

Природата ни показва най-добре какво е промяната и колко е естествено тя да се случва. Едно семенце - няколко милиметра органична маса, попада в земята, пропуква го тънко кълнче, то пуска стебълце, стебълцето - листенце, усукано, бавно разгръщащо се, появява се цвят, после плод, той се налива с топлината на слънцето, променя цвета, вкуса, големината си, цветът прецъфтява, образува семена, за да започне всичко пак от начало, от онова малко семенце - няколко милиметра органична маса, което попада в земята, пропуква го тънко кълнче... Интересни са ми тези промени. Все повече гледам на земята не просто като на източник на храна, а като на връзката на човека с основното и значимото в живота му, което го прави пълноценен и в хармония със самия себе си и с всичко естествено, което го заобикаля.

Обожавам да стъпвам боса в топла пръст! Обичам да садя подправки и зеленчуци, да се грижа за тях. Дария целуна всички малки доматчета, които се появиха от разсада на терасата ни. Това беше моментът, в който осъзнах, че ние не просто поливаме заедно доматките със зелените пластмасови лейки, но й предавам загриженост и тя, като истинска плодородна почва, я поема и в нея покълва любов към онова малко семенце... 

На 20 км от Варна се намира село Орешак. Там живее Косьо. Косьо искаше да си говорим за политика в този пост на блога ми, само чe аз от политика, коли с ръчни скорости и математика не разбирам. Виж за градината му искам да разказвам много - тук и сега.



Органични градини Орешак са не просто страница във Facebook, а място, на което можеш да научиш много полезни неща, ако се интересуваш от темата, и да видиш много красоти, ако просто имаш очи за тях. Къщата с градината е едно от онези места, каквито, за моя радост, започва да има все повече из България - отворени за гости места, където може да отидеш, дори да си непознат, да поработиш, или пък просто да занесеш една бира и да пийнете. Всъщност една от основните дейности на това място е да бъде източник на зеленчуци, подправки, цветове за декорация, както и място за трупане на опит и знания в градинарстването и кулинарията на Института за кулинарни изкуства във Варна.

Безкрайно много одобрявам идеята студентите - бъдещи кулинари, готвачи или просто безработни, които умеят да правят великолепен сос бешамел, да работят с истински продукти, събрани директно от градината; да виждат как расте това, което те по-късно ще поднесат на клиентите си, да опознават вкусове и аромати в естествената им среда. Смятам, че именно по този начин се полагат основите на една добра култура на хранене и че хората, обучили се по този начин, няма да позволят в ястията им да се ръси мононатриев глутамат. Най-малкото защото такъв в градината на Косьо не расте!


Тук мисля, че дори не разбра, че го снимам, но говореше нещо за това как парите не са най-важното, с което ме особено ме впечатли.


При Косьо за пръв път опитах салата с шарлан.

И цвят на грах. А, да, и цвят от тиквичка също. Също и бели ягоди


Грахът се отглежда именно за това - цветовете. Красиви са, с лек пикантен вкус, хрупкави и изненадващо свежи.


Цветът на тиквичката сигурно е по-познат. Бих го оприличила с репичка - леко лютив и може да те събуди, ако случайно ти се е доспало в топлия, летен следобед.


Други за първи път - ей такива домати....


аспержов боб

исоп

огледален мулч


лехи, застлани с вестници
картони, които пазят от поникването на плевели


Въобще абсолютна градинарска девственица се оказах. А, сигурна съм, има още толкова много неща, които не знам, не съм виждала, нито опитвала. То и това му е хубавото на живота - все се учиш и все има с какво да те изненада!




25 юли, 2016

Яж ми ментичката!




Женското приятелство е като бяла патица. Обикаля около тебе, заявява ти се ясно, гласно и нахално, меко е, създава ти уют... И точно когато си помислиш, че го имаш, то вземе, че си отвори човката и изплющи някоя нечувана глупост, така че да се развали всичко. Но е факт, че всички жени имат нужда от патки. От женско приятелство също!

От 3 години в живота ми присъстват едни жени. Не деля с тях нищо, защото... деля с тях всичко! Не са ми в реалния дом, защото си имаме виртуален. Разбрали сме се да не си закачаме любовниците, но мъжът ти, ако някоя поиска, що пък да не й услужиш?! Децата ни не са общи, но сме ги овъртели в разни снахо-свекървенски отношения още от шумни и дрисливи сладки пеленачета. Не градим приятелство. То си се изгради само – между коликите, запека, запушените от кърма гърди, стриите, ваксините, злите свекърви, недоспиването, бирата, яслата, тъпата колежка в работата, нахута, напишкания диван, ебахти яката свирка, еднорозите, диетите, разводите, трудно движещите се крачета, тоя па моя... Цялата тази любов расна, расна и трябваше да избухне нанякъде, затова взе че „гръмна“ в едно женско море.
„Женскомореееееее!  - ей това крещят амазонките, когато ПMС-то ги тресне със силата на падащ от отровна ловна стрела бизон. „За тебе свалям вертолета“ – крещяхме ние в колата някъде около Велико Търново. Чак там, да, защото преди това слушахме песни от друг вид. Уточнявам, за да не си помисли някой, че сме чалгаджийки с лош вкус, мятащи корсети с пискюли, щото коресети не носим, а единствените пискюли бяха на гердана ми, който най-нагло и без да ме пита, се скъса. 

Sugar.... минаваш през меееееен...
Fuck youuuuu…. с масло да те намааажа....

Женското море е като детски лагер. Само че е по-голяма вакханалия. Щото цигарите са разрешени, алкохолът също. И не само че не се криеш и не те е срам, ако си в цикъл, ами  даваш превръзки и интимен гел, в случай, че си донесъл 450 мл, и на другите момичета. 




На женското море те оглеждат... жени. Това, за което досега само сте си писали, за да се оплачете, вече е в 3
D, и трябва да бъде обсъдено, сравнено, пипнато, омаловажено, отхвърлено и накрая прокълнато! В тази графа влизат целулит, корем, паласки и малки цици. Говоря принципно, разбира се. За едни други женски морета, на едни други жени. Ние такива неща нямаме! За мускулите на корема ни Биляна Йотовска пише в писмото си с желания до дядо Коледа. Ние не акаме, защото е грозно. Нашата кожа винаги е копринена и гладка. Просто така сме си родени и...
...сме естествени!
Женското море беше нашата глътка въздух. И всички сме си я заслужили, независимо какво говорят майки, татковци, съпрузи или пък Николета Лозанова... (тази няма нищо общо с морето ни, пиша го просто защото, статистически погледнато, всяко споменаване на това име рязко увеличава четенията на един материал). Защото както на всяко метено все ще се намери кой да се изсере, така и за нещо толкова логично като – животът ми продължава и след сватбата, та дори и след като съм родила дете, все се намира някой, който да твърди – „Не, стой си вкъщи! Ако излезеш, го прави само с мъжа и детето си. Но най-добре си стой вкъщи – лъскай банята, глади дрехите и задължително изхвърляй първата вода на боба!“

Да, ама не! Не само, че не варихме боб, ами напротив – изпихме много бяло вино, после много текили, после мохито и бири... и разтворими витамини даже... пушихме... и си духахме косите с йонизиращ сешоар... качвахме си краката по столовете и гледахме градинаря как коси тревата в градината... разменяхме си дрехи, гладихме си дрехите (защото ако слабаците носят 2 дини под една мишница, то силните са и достатъчно щури, че да помъкнат ютия, малко дете и пластмасов багер на плажа!)... правихме си подаръци, ядохме шоколад на закуска и скариди с черупките на вечеря... страхувахме се, заключвахме се... неволно си мачкахме циците, не си подреждахме стаите... накрая главите ни клюмнаха и заспахме.
Историята ще помни едни фрази, които никой друг, освен участвалите в този екшън с елементи на драматичен мюзикъл и пикантен вкус на комедия няма да разбере. Защото, ако ти, който четеш това, само ще повдигнеш лява вежда, когато ти кажа „Яж ми ментичката!“ или „Оф, бе!“, то в същото време 9 жени получават неистови гърчове от смях и се търкулват под масата.

А всичко започна с невинен разговор в една бирария, на един 8-и март...

Ох, добре беше!







19 юли, 2016

Aloha - натурален колаген за лице - продукт, в който се влюбих



От около 2 години възгледите ми, начинът на мислене и приемането на действителността, храненето, консумацията и отглеждането на собствена храна, правенето на хляб, пиенето на вода, използването на козметика и подобни доста се промениха. Нарочно изброявам, а не използвам израза "здравословно хранене и начин на живот", защото:

а) за мен вече е лишен от смисъл;
б) присъствайки на доста био, еко и здравни събития вече се чудя как изобщо съществуват болести и неразположения, щом всички сме толкова природно ориентирани и духовно извисени;

Следвайки този по-прецизен поглед върху продуктите, които влизат в дома и в тялото ми, попадах както на почти вълшебни открития, така и на артикули, които откровено спекулират с уклона към органичното и ръчно произведеното, който се наблюдава напоследък сред много хора. Реших да споделям тук за хубавите неща, които съм открила. За лоши и некачествени някак не ми се пише, въпреки че бих го направила, ако продуктът е крайно неприятен, лош и така ще успея да предпазя някого от разочарование или, не дай боже, нещо по-сериозно.

Първото ми ревю на продукт е за натуралния колаген за лице от Inventiа. Поръчах го от aloha.bg

Бързам да уточня, че аз не съм типичната жена, що се отнася до пазаруване. Такова нещо като шопинг терапия при мен не съществува. Избирам дълго, решавам се на покупка трудно и почти винаги съм критична и мнителна към вече купеното. 

Защо се заинтересувах от колаген?

Според последната козметичка, при която ходих (човек с много опит, познания и работеща за голям вносител на техника за козметичния салони), кожата ми е като съвсем отделен от мен орган - просто си има свое собствено мнение. Има участъци, в които е мазна, други, в които е по-суха, като цяло е плътна, но вече си имам открояваща се сърдита бръчка между веждите (нарича се още лъвска), очертават се и двете лабиални; страдам и от разширени пори. Изброени така, звучи страшно, нали?! Всъщност ходя на работа без грим и засега няма жертви :) Но женственото в мен понякога взема превес и просто ми се иска да се грижа за себе си по-добре. Затова реших, че колаген в чист вид е най-подходящото, което мога да направя за моята възраст и състояние на кожата.


Избрах именно полския колаген на Аloha по много причини - препоръки от приятели, информация за резултати от ползването от хора, на които имам доверие, и не на последно място - добре изглеждащ сайт с грамотно написани текстове. Признавам си честно, че брошурата за колагенови продукти, която получих на супер бляскаво модно събитие в София, попадна директно в кошчето, след като само на първата страница имаше невероятно много правописни грешки. За някои хора това може да не е критерий, но за мен е непрофесионално да съставиш неграмотен текст, с който да привлечеш вниманието на хората. Как ще го задържиш, за да се стигне до покупка?!

Колагенът от Аloha пристигна във високо стъклено шише с помпичка. Харесвам този начин на определяне на  количеството за ползване, защото вземам само необходимата доза, останалото е затворено и не се окислява, нито зацапва; не бъркам с пръсти в цялото количество продукт, а през прозрачното стъкло се вижда колко точно остава.

Колагенът е с перлен, прозрачен цвят. Много лек като текстура. Имах предразсъдъци към миризмата. В свои мнения хората споделяха, че миришел на риба. Нищо подобно! Има съвсем лек, натурален аромат.



Нанасям го предимно вечер, след като измия лицето си. За почистване в момента редувам гела за мазна кожа на Здраве, пяната на Himalaya и демакианта с лек пилинг ефект на Academie. Колагенът се поставя върху мокра кожа. Причината - молекулата на колагена е по-голяма, и за да може да се разгради и усвои от кожата, трябва да бъде приложен върху мокър слой. За 4-5 секунди колагенът изсъхва и се усеща приятно стягане. Бих го сравнила с усещането при намазване на лицето с домашна маска с разбит белтък. След като изсъхне добре, се нанася хидратиращ или подхранващ крем.

Единственото, което отчитам като малък минус е, че ако остане слой колаген, непокрит с крем, след изсъхването си, започва да се бели. Получава се ефект подобен на кожа, изгоряла от слънце, която се лющи. Точно по тази причина предпочитам да го нанасям вечер, когато съм си вкъщи. Няколко пъти го слагах сутрин и се оказваше, че около веждите ми се получават именно такива прозрачни и тънки, лющещи се парченца.

Към поръчката получих мостра на околоочен нощен крем. Харесвам жеста с тези мини подаръчета, защото е приятно да получиш нещо в бонус, опитваш още един продукт на марката и имаш възможност да си изградиш лично мнение. Определено  харесах и околоочния крем, защото се нанасяше лесно, попива бързо и кожата се усеща много мека.

Резултатът
Освен продуктите за измиване и почистване, които изброих, използвам и био розова вода, хидратиращ лосион на Academie и крем на Bioten. Много често вместо крем слагам на лицето и на цялото си тяло био кокосово масло - ухае чудесно, действа антибактериално и от него кожата става много мека. Във времето, в което ползвах колагена, направих и 3 по-сериозни козметични процедури - медицинско почистване на лице, регенерирането на кожата чрез стимулация на възпроизводsтвото на колагена и еластина и Cool Lifting. Не мога да кажа, че порите ми са се свили или че бръчките са изчезнали, но от колагена усещам кожата си по свежа, мека и бистра. Изглежда някак по-лъчезарна. Пъпките определено отидоха в миналото. Някоя и друга може да се обърка и да се покаже само в дните преди месечния ми цикъл. С две думи - доволна съм!

Бързам да уточня, че ревюто ми е лично, никой не ми е платил за него и не е рекламен материал. Просто исках да споделя своя опит за нещо, което се оказа наистина добро и с ефект!

29 май, 2016

Не си имал детство на село, ако не си правил тези неща


Детство и ваканция на село... Или поне за онези късметлии, които имат баба и дядо на село. Моето е на 5 км от родния ми град, но не съм спала дори една нощ в къщата на тамошната ми баба. Не знам дали защото е близо, или защото Луковит е малък град и в много отношения прилича на село, но не съм имала онези типични ваканции, през които се преместваш поне за 2 седмици при милата си баба, която те буди с мекици и току-що издоено прясно мляко. За сметка на това, целогодишно съм била така.

Винаги ми е хубаво, когато се връщам в Луковит. Връщам се при майка ми и в онези спокойни години, когато съм била на 10.

Детството на село си има свои характерни черти, с които можеш да го опишеш. Онези общи неща за случване, които са правили всички деца, независимо дали са прекарвали лятото си в Тодоричене, Дерманци, Джурово, Герановица, Кладница, Рударци,Скравена или Неделкова гращица. 


  •  Филия, намазана с масло и поръсена с шарена сол/чубрица. Яде се задължително навън, на улицата, защото никой няма време да седне и да се храни спокойно на масата вкъщи. Това си е чисто пилеене на време за игра.
  •  Пликче семки - от хартиените, навити на фунийка. Бяха по 10 ст. В Луковит ги продаваха 3 баби, които живееха на една улица - баба Султана, баба Алима и баба Веса. Баба Султата даваше сами да си пълним пликчетата, като вземахме с шепи от топлата тава. Баба Алима ни даваше бонус 1 пликче на всеки 10 купени. Баба Веса беше баба на моя най-добър приятел.
  • Петелът да те гони в двора и после да те е страх да идеш до външната тоалетна сам.
  • Да се катриш по спрели машини - трактори, комбайни, багери, кранове, камиони.
  • Да набереш голям букет полски цветя и после да го подариш на майка си. И до сега си имам едно на ум, когато късам жълтурчета. Бялото, което излиза от стеблото, наричахме змийско мляко и мислехме, че е отровно.
  • Да те близне телето. Топлият му грапав език по дланта ти е нещо, което всяко дете трябваше да опита. За врътлеците по косата също се твърди, че са близнато от крава или теле.
  • Да ти се забие трън или стъкло в петата. Но в никакъв случай не е било голяма драма. Вадиш и продължаваш. Ако си го махнеш сам и има кръв, си още по-голям герой. Никакви кислородни води, мокри кърпички и инжекции против тетатус. 
  • Да изстрелшва костилки от череши колкото се може по-далече.
  • Да правиш неща, които родителите са ти забранили - да изнасяш играчките си навън или да се измъкваш през прозореца вечер.
  • Да идеш на реката и да се върнеш вир-вода.
  • Да се опитваш да хващаш лястовици с кофа.
  • Да скачаш в купа сено или да разриташ купчината събрани есенни листа.
  • Да държиш в шепи малко пиленце, патенце или зайче.
  • Да крадеш кайсии от съседите и да пълниш предната част на тениската си като престилка-кошница, за да има и за приятелите.
  • Да играеш на ръбче и народна топка. А когато топката падне в двора на лошата баба, да се побутвате чий ред е да прескочи оградата и да я вземе.
  • Да си намажеш 2 филии с лютеница, за да носиш и на приятеля си навън.
     
  • Да пиеш вода от чешмата на двора с шепи.
  • Да се правиш, че не чуваш, когато те викат да се прибраш.
  • Да играете на прескочи кобила, дама, ластик, стражари и апаши, жуменка, замръзванка, цветя-момичета-момчета, подарък, бутилка, кър.
  • Да предавате хартия на вторични соровини, а с парите да си купиш шоколад.
  • Да събираш празни кутии от цигари от чичовците, които седят и пият бира, за си направиш робот.
  • Да се срамуваш малко в началото, когато виждаш старите си приятели, но срамът да минава толкова бързо, че и светлината да ти завиди. 
  • Да си откъснеш домат от градината и да се омажеш целия, докато го ядеш.
  • Да ходиш по релсите и да махаш приветливо и с всички сили на машиниста и пътниците, когато мине влак.   
 
  • Да събираш малки бели охлювчета в шепи.
  • Да си правиш принцеси от пъпките на маковете.
     
  • Да не искаш да ходиш на село.
  • Да не искаш да си тръгваш от село. 
 
    


14 май, 2016

aMore


Изпих го цялото. До песъчинката на дъното.

Насладих му се, без да го снимам. Без да го композирам. Естествено.

Когато си взех дозата, пощраках.

Изгрев с аромат на мащерка, макове, които си вземат сутрешен душ, телефончета без тарифен план... звездни небета, вино в буркани, светещи облаци, дъжд в блатото, совичка, калинки на бодили...

Има още. И след песъчинката на дъното.



12 май, 2016

За дупето на Матея и нейните памперси




Преди години пътувах до Германия, до мястото, в което правят множество и различни експерименти с продукти като пелените Pampers и дамските превръзки Always. Добре организиран трип от United Partners, интересно място със знаещи и можещи хора. Не обичам и не бих написала дори една дума с рекламна насоченост за нещо, което не съм пробвала лично или не съм харесала на 100%. Не искам да подведа някого само заради пакет с подаръци. Факт е обаче, че с за Дария съм ползвала почти изцяло Pampers и бих ги препоръчвала с лекота на бъдещи и настоящи майки. 

Тя приключи с пелените още на годинка. Сравнително лесно и бързо се научи да пишка в гърне и да си казва, когато има нужда. Определено съм за ранното отказване на пелени, защото смятам за по-естествено децата да изхвърлят излишното навън, а не да си го носят в гащите дори те да са с най-добре абсорбиращият слой. Затова когато получих предложение с Дария да пробваме новите
Pampers Premium Care, нямаше как да пиша от личен опит. Но около мен хората продължават да се множат и да се радват на детски усмивки и... дупета.

Представям ви Бистра и Матея и техния опит от първо лице с новите пелени.


"Избрах петзвездната защита на Pampers за новороденото си бебе, защото бях убедена, че това е най-доброто. И наистина беше. Днес шушулката е почти
на 9 месеца. Пробвали сме и други пелени, разбира се. Различни марки. Кои добри, кои не толкова. Случвало се е Матея (или по-точно дупето й) да хареса някоя марка пелени. След известно време се оказва, че от фирмата производител са решили да спестят от някой от материалите и съответно пелените се променят коренно. Естествено и ние сменяме марката. 

Често се връщаме към Pampers Premium Care. Това е нещо, на което аз и кожата на Матея можем да разчитаме. Винаги са едни и същи. Досега!!! Защото сега са дори още по-готини. 

Това, което майчинските ми наблюдения могат да заключат, е:

1. Нов още по-готин външен вид.
2. По-тънки.
3. Не знам дали си въобразявам, но лентичките за залепване са още по-еластични от преди. Хипер лесни са за залепване.
4. Смятам, че от т. 4 не се нуждая, за да ги използваме с кеф."